Текстът, който следва не е нещо, което аз съм съчинил или измислил, а по-скоро компилация от материали, които съм намирал из чужди писания. Това е моят опит да го “преведа” на по-лаишки език, така, че и аз самия да го разбера 🙂

Всяка 1/4λ вертикална антена всъщност е половин антена. Другата половина от антената е системата от радиали или противовеси, които са необходими, за да внесат баланс в цялата схема. Ако може да се обясни с прости думи, вероятно би звучало ето така: Върха на антената бива зареждан ту положително, ту отрицателно. За да запазим точката на захранване електрически неутрална, то нещо друго трябва да се зарежда еквивалентно на върха на антената, но с обратен заряд. Ако такова нещо няма, то зарядът ще се трупа в другият край на захранващата линия – този, който влиза в трансивъра. И така, за да работи както трябва един вертикален 1/4λ радиатор, той трябва да има противовес.

За всеки наземно монторан верикал, Земята се явява естествен противовес. Но в различни условия Земята може да е от лош до съвсем никакъв проводник – това зависи от състава на почвата, влажността ѝ и т.н. Тук на помощ идват радиалите или т.нар. система от радиали – могат да са 4, могат да са и повече. Те ще имат грижата да създадат капацитивната връзка с нисък импеданс между антената и Земята. Едната плоча на кондензатора ще са радиалите, а другата – почвата. За да получим нисък импеданс ни трябва голям капацитет, а капацитета зависи от площта на плочите на кондензатора. Радиалите контактуват само със Земята около тях и при по-суха и не-проводима почва биха били нужни повече на брой. Дължината им не е критична стига да е по-малка от 1/4λ. При 1/4λ дължина, те биха се превърнали в излъчващи радиатори, които могат да повлияят на параметрите на антената.

Радиалите са нещо много хубаво, но не всеки може да си позволи да ги има – заемат огромна площ, трябва да имат директен контакт със Земята, в някои случаи може да се наложи да са заровени няколко сантиметра.

Просто и лесно решение на този проблем са резонантните противовеси, които за антената ще бъдат нещо. като самата Земя.

Няколко съвета при направата на противовеси:
1. Нека са малко по-дълги от 1/4λ. Настройте антената на минимум КСВ.
2. Прегънете няколко см от краищата на противовесите в обратна посока (прегънатото за антената е като отрязано) и проверете пак КСВ. Прегъвайте различна дължина, докато настроите до минимално КСВ.
3. Отрежете прегънатите краища и ги изолирайте.

Всичко хубаво, но ако искате да работите на друг обхват? Има няколко варианта:
1. За всеки обхват да се направят отделни противовеси.
2. Да направите противовесите резонантни на най-ниската честота (за да са най-дълги) и след това ги прегъвате на маркирани места, когато работите на по-висока честота. Прегънатите в обратна посока краища са като отрязани/невидими за антената.
3. Да направите най-късите противовеси, които в последствие да удължавате чрез някаква бърза връзка за съответния обхват.

Приблизителни дължини на противовеси:
7МХц – 9м
14МХц – 4м
28МХц – 2.5м

Да се има предвид, че диаграмата на излъчване на антената се променя в зависимост от броя и разположението на противовесите. Ако радиатора се издигне, а противовесите се пуснат да висят надолу, се получава 1/2λ дипол. Ако антената има един противовес, разпънат в една посока, то антената би имала сравнително насочена диаграма в същата посока.

Извод: Радиалите и противовесите не са едно и също нещо.
Радиалите осигуряват капацитивната връзка между антената и Земята.
Противовесите осигуряват необходимия баланс на 1/4λ вертикал без необходимостта от връзка със Земята.

Двата термина се ползват произволно от всички, без много от хората да си дават сметката, че са различни. Надявам се да съм успял да внеса мъничко яснота 🙂

Това е една “сладурска” антена за работа на 14MHz. Изключително лесна за изработка и способна да покрие целия 20М обхват почти без забележки.

Изпълнена е от 0.5мм² многожичен проводник. Всяко рамо с дължина 5м. Това е с около 10см по-дълго от необходимото, но достатъчно да се направи възелче на края на всяко рамо. КСВ в центъра на настройката е около 1.06, а в края на обхвата около 1.2. Импеданса на антената е 50Ω.
В малка пластмасова кутийка успях да натикам SO-239 конектора и малко токово балунче 1:1 направено от UTP жички (не повече от 5-10W!) по следната схема:

Остана да измисля някакво по-тарикатско закрепване на върха на мачтата, понеже към момента това става с парче велкро около конектора на коаксиала.

Нещо много полезно, което открих в сайта на M1GEO.
При антена тип триъгълник, точката на захранване определя типа на поляризацията. Ето как:

А – Хоризонтална поляризация – средно голям ъгъл на излъчване
В – Хоризонтална поляризация – голям ъгъл на излъчване
C – Хоризонтална поляризация – средно голям ъгъл на излъчване (съпротивление около 100Ω)
D – Вертикална поляризация – малък ъгъл на излъчване

Двубандова двуелементна яги-уда антена за работа на FM. По схема на DK7ZB.

Напълно достатъчно за QTH/1-а ми 🙂

Допълнителна редакция.
След, като вече разполагам и с векторен анализатор, мога да си позволя да публикувам диаграма на антената: