Още една халба с акъл… Наздраве!
rev="post-307" No Comments
Това програмче го намерих случайно и се оказа, че има доста ценна функция. С негова помощ можете да изчислявате адресите на мрежата и броудкаста по даден адрес и маска. От опит знам, че може да спести известно напрягане в сметките (мен си ме мързи да смятам по принцип).
Ето и примерче как се ползва:
# ipcalc -nb 10.33.25.156/27
BROADCAST=10.33.25.159
NETWORK=10.33.25.128Енджой на тези, за които ще бъде полезно 🙂
rev="post-309" No Comments
Не се сетих за по-подходящо име на схемата от това. Както и да е, важното е, че действа (изпробвал съм я) :), т.е. с едно натискане на бутон включвате нещо и с повторно натискане на същия бутон можете да го изключите.
Използвани са популярни и евтини елементи, които се намирав във всеки магазин за електроника.
R1 = 10K
R2 = 100K
R3 = 10K
C1 = 0.1µF, Керамичен (100nF)
C2 = 1µF/16V, електролитен
D1 = 1N4001*
Q1 = 2N2222А*
IC1 = 4069, или еквивалентна
S1 = Бутон
Ry1 = Реле
Можете да използвате какви да е резистори 0.25W.
Типа на диода D1 не от критична важност, но 1N4001 (или подобен) е препоръчителен.
Транзистора Q1 също може да бъде заменен с PN100, NTE123A, 2N3904, 2N4401, 2N4013 или подобен.
Кондензатора C2 определя скоростта на действие на релето. 1µF би трябвало да е достатъчно, но все пак релета има всякакви, а и те имат различна консумация, та, ако ви се струва твърде мудно-действащо – сложете по-малък кондензатор. А ако искате да предпазите релето от „припомпване“, т.е. прекалено често включване и изключване, когато някой си играе с бутона – повишете капацитета.
Релето вие си го изберете. Достатъчно е да отговаря на работното напрежение на схемата и на тока, с който смятате да го товарите.
Схемата работи с напрежения от 5V до 15V. Ако ще я пускате на 12V или повече е добре да смените C2 с такъв на 25V.
Товарната верига, която ще комутирате се свързва на „изход“, като тя е галванично изолирана от схемата.
Успех на всички!
rev="post-312" No Comments
Преди доста време писах за Airaya и статията се радваше на огромен интерес. Устройството е лесно за инсталация и работи отлично за по-малки мрежи. На хората, които го ползват предлагам начин да разширят честотния му обхват и по този начин да избегнат евентуални смущения в ефира, като се ползват скритите възжможности на устройството. Т.е. то може да работи на доста повече честоти от официално показаните в уеб-конфигурацията му.
rev="post-355" No Comments
Миналата година защитих дипломната си работа на тема как да управляваме мощни външни вериги чрез компютъра, Интернет или GSM апарат. Направих и макетче, което показва как действа схемата върху 4 крушки (220V, 100W). Малък контролер се закача към паралелния порт на компютъра и с помоюта на софтуерче, което писах на Delphi бива управляван.
Това е кратка демонстрация, която бях заснел докато го правих. Сега се сетих да я кача в Интернет 🙂 Не, че ще е от особена полза на някой, но все пак…
rev="post-346" No Comments
Действието се развива 2003-та година април месец. Седим си бандата и се радваме на супер скъпия и як интернет от нашия лбим кабелен оператор (Евроком Пловдив), който в момента е пред фалит (аз казвах ли ви на всички, че ще фалира!!! още тогава знаех!!!), който беше 66лв за 128Кбита корост и то с 40 конекции лимит и това разделено на 7 човека.
Та имахме си ние под на Макс леглото едно вярно малко рутерче с хостнейм kashona (по памет: Пентиум 75 овърклокнат на 90MHz, 24MB RAM и 100MB диск), което разделяше връзката.
Та на който си бе поискал бях дал шел акаунти, не че има за какво да ги ползват, но искаха…
Един ден правя ревизия кой какво прави във въпросното кашонче и вижте на какво попаднах:
# cat /home/PureEvil/.bash_history
ls
help
time
ls
quit
exit
ls
help
return
wait
exit
netstat
netconfig
netcong
netconf
emil e pedal
IP
fuck
sex
fuck emil
exit
ls
help
exit
ip
ipconf
netstat
exit
ls]
ls
help
echo OPAAAAAAAAA
echo Inferno
exit
restart
reset
help
time
time -p
kill -r
kill
kill -n
kill -s
exit
ls
cd..
ls
cd ls
cdhelp
home
exitПоздрави за Наско Митрев! 🙂
rev="post-322" No Comments
Ползва се за безпаролово влизане в отдалечена машина. За легитимация се използват публичен/частен ключ.
Приемам, че сме на терминала от който ще се закачаме някъде-си.
Генериране на ключовете:
# ssh-keygen -t rsa
Следва въпрос къде да бъдат съхранени, и парола на личния ключ:
Generating public/private rsa key pair.
Enter file in which to save the key (/root/.ssh/id_rsa):
Enter passphrase (empty for no passphrase):
Enter same passphrase again:
Your identification has been saved in /root/.ssh/id_rsa.
Your public key has been saved in /root/.ssh/id_rsa.pub.Публичния и личния ключ са генерирани. Добре ще е да позащитим мястото където се намира личният ни ключ:
# chmod 700 /root/.ssh
Така е четим само за root. Публичният ключ се копира на нов ред във файла ~/.ssh/authorized_keys на машините към които ще се ползва подобна идентификация. Трябва да е в домашната директория на потребителя, с който ще влизаме.
rev="post-324" No Comments
Спестява помненето на купища пароли и ускорява работата.
Работим в Windows, ползва се PuTTY. За генерацията на ключовете е необходим PuTTYgen. Работата с това програмче е елементарна. Генерираме си ключа, слагаме му някакво име (Key Comment), като на пример „SSH Acc Key“, просто да си го надпишем. Слагате си и парола на ключа (Key Passphrase). Записвате си личния ключ на сигурно място, а ако не сте го защитили с парола – на още по-сигурно и сте готови. Публичния ключ и да си го запишете и да не си го запишете все тая – винаги можете да го генерирате от личния.
Това беше първа стъпка. Работата е на половина свършена.
Влизате през SSH или друг удобен за вас начин в машина към която искате да се удостоверявате на базата на тези ключове. Създавате файла ~/.ssh/authorized_keys
vi ~/.ssh/authorized_keys
rev="post-326" 2 Comments
За линукс става въпрос. Докато си се чудя коя директория ми пълни харда стигнах до удобен начин да проверя това:
du -sm $(find $1 -type d -maxdepth 1 -xdev) | sort -g
Това редче ще изведе всички поддиректории на текущата, като ги сортира по обем – най-пълните отдолу. При по-големи дървета може да се позабави.
rev="post-330" No Comments
Това програмче го писах като студент, да си чатим в локалната мрежа на Аонсу (общежитието на ТУ в Пловдив). Ползва winpopup протокола за съвместимост с други подобни като cheeze popper и т.н.
rev="post-328" No Comments
Безжичната карта е Orinoco Silver ще работи през преходник PCI/ISA към PCMCIA на линукс някакъв (в случая RH9 поради архаичната конфигурация).
Оставям си бележка как се подкарва такава карта, за да има къде да погледна, ако забравя 🙂
Преходника (Vadem VG-469) и картата не се откриват от линукса след инсталацията. За да се покажат отваряме /etc/sysconfig/pcmcia и правим малка ръчна редакция. Ето как изглежда моят:
PCMCIA=yes
PCIC=i82365
PCIC_OPTS=
CORE_OPTS=
Последни коментари